озаглавила

Речник на българския език

1. озаглавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озаглавила е производна форма на озаглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озаглавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

озаглавила е производна форма на озаглавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).