озаглавил

Речник на българския език

1. озаглавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаглавил е производна форма на озаглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озаглавил — мин. деят. св. прич. м. р.

озаглавил е производна форма на озаглавя (мин. деят. св. прич. м. р.).