озаглавеше

Речник на българския език

1. озаглавеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

озаглавеше е производна форма на озаглавя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. озаглавеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

озаглавеше е производна форма на озаглавя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).