озаглавели

Речник на българския език

1. озаглавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

озаглавели е производна форма на озаглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. озаглавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

озаглавели е производна форма на озаглавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).