ожълтело

Речник на българския език

1. ожълтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ожълтело е производна форма на ожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ожълтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ожълтело е производна форма на ожълтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).