ожълтел

Речник на българския език

1. ожълтел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ожълтел е производна форма на ожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ожълтел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ожълтел е производна форма на ожълтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).