ожуляха

Речник на българския език

1. ожуляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ожуляха е производна форма на ожулям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ожуляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ожуляха е производна форма на ожулям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).