ожулил си

Речник на българския език

1. ожулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ожулил си е производна форма на ожуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ожулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ожулил си е производна форма на ожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).