ожулил е

Речник на българския език

1. ожулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ожулил е е производна форма на ожуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ожулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ожулил е е производна форма на ожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).