ожулило е

Речник на българския език

1. ожулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ожулило е е производна форма на ожуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ожулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ожулило е е производна форма на ожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).