ожулила е

Речник на българския език

1. ожулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ожулила е е производна форма на ожуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ожулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ожулила е е производна форма на ожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).