ожулел

Речник на българския език

1. ожулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ожулел е производна форма на ожуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ожулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ожулел е производна форма на ожуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).