оживотворял

Речник на българския език

1. оживотворял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оживотворял е производна форма на оживотворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оживотворял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оживотворял е производна форма на оживотворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).