оживотворило

Речник на българския език

1. оживотворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оживотворило е производна форма на оживотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оживотворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оживотворило е производна форма на оживотворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).