оживеел

Речник на българския език

1. оживеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оживеел е производна форма на оживея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оживеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оживеел е производна форма на оживея (мин. деят. несв. прич. м. р.).