ожарил е

Речник на българския език

1. ожарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ожарил е е производна форма на ожаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ожарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ожарил е е производна форма на ожаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).