одържавявало

Речник на българския език

1. одържавявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

одържавявало е производна форма на одържавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. одържавявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

одържавявало е производна форма на одържавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. одържавявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

одържавявало е производна форма на одържавявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. одържавявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

одържавявало е производна форма на одържавявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).