одържавело

Речник на българския език

1. одържавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

одържавело е производна форма на одържавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. одържавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

одържавело е производна форма на одържавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).