одумвал

Речник на българския език

1. одумвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

одумвал е производна форма на одумвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. одумвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

одумвал е производна форма на одумвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. одумвал — мин. деят. св. прич. м. р.

одумвал е производна форма на одумвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. одумвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

одумвал е производна форма на одумвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).