одомашнило

Речник на българския език

1. одомашнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

одомашнило е производна форма на одомашня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. одомашнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

одомашнило е производна форма на одомашня (мин. деят. св. прич. ср. р.).