одомашнил

Речник на българския език

1. одомашнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

одомашнил е производна форма на одомашня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. одомашнил — мин. деят. св. прич. м. р.

одомашнил е производна форма на одомашня (мин. деят. св. прич. м. р.).