одобрил

Речник на българския език

1. одобрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

одобрил е производна форма на одобря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. одобрил — мин. деят. св. прич. м. р.

одобрил е производна форма на одобря (мин. деят. св. прич. м. р.).