одирало

Речник на българския език

1. одирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

одирало е производна форма на одирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. одирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

одирало е производна форма на одирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. одирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

одирало е производна форма на одирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. одирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

одирало е производна форма на одирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).