одимили

Речник на българския език

1. одимили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

одимили е производна форма на одимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. одимили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

одимили е производна форма на одимя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).