одимила

Речник на българския език

1. одимила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

одимила е производна форма на одимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. одимила — мин. деят. св. прич. ж. р.

одимила е производна форма на одимя (мин. деят. св. прич. ж. р.).