одимил

Речник на българския език

1. одимил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

одимил е производна форма на одимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. одимил — мин. деят. св. прич. м. р.

одимил е производна форма на одимя (мин. деят. св. прич. м. р.).