одимели

Речник на българския език

1. одимели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

одимели е производна форма на одимя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. одимели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

одимели е производна форма на одимя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).