огрявало

Речник на българския език

1. огрявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огрявало е производна форма на огрявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. огрявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огрявало е производна форма на огрявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. огрявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

огрявало е производна форма на огрявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. огрявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

огрявало е производна форма на огрявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).