огризвало

Речник на българския език

1. огризвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огризвало е производна форма на огризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. огризвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огризвало е производна форма на огризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. огризвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

огризвало е производна форма на огризвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. огризвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

огризвало е производна форма на огризвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).