огризвал

Речник на българския език

1. огризвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

огризвал е производна форма на огризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. огризвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

огризвал е производна форма на огризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. огризвал — мин. деят. св. прич. м. р.

огризвал е производна форма на огризвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. огризвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

огризвал е производна форма на огризвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).