ограничало

Речник на българския език

1. ограничало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ограничало е производна форма на огранича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ограничало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ограничало е производна форма на огранича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).