ограмотяло

Речник на българския език

1. ограмотяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ограмотяло е производна форма на ограмотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ограмотяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ограмотяло е производна форма на ограмотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).