ограмотил

Речник на българския език

1. ограмотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ограмотил е производна форма на ограмотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ограмотил — мин. деят. св. прич. м. р.

ограмотил е производна форма на ограмотя (мин. деят. св. прич. м. р.).