ограмоти

Речник на българския език

1. ограмоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ограмоти е производна форма на ограмотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ограмоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ограмоти е производна форма на ограмотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ограмоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ограмоти е производна форма на ограмотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ограмоти — повелително наклонение, ед. ч.

ограмоти е производна форма на ограмотя (повелително наклонение, ед. ч.).