ограждани

Речник на българския език

1. ограждани — мин. страд. прич. мн. ч.

ограждани е производна форма на ограждам (мин. страд. прич. мн. ч.).

2. ограждани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ограждани е производна форма на огражданя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. ограждани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ограждани е производна форма на огражданя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. ограждани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ограждани е производна форма на огражданя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. ограждани — повелително наклонение, ед. ч.

ограждани е производна форма на огражданя се (повелително наклонение, ед. ч.).