оградяло

Речник на българския език

1. оградяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оградяло е производна форма на оградя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оградяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оградяло е производна форма на оградя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).