оградил е

Речник на българския език

1. оградил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оградил е е производна форма на оградя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оградил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оградил е е производна форма на оградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).