оградило е

Речник на българския език

1. оградило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оградило е е производна форма на оградя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оградило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оградило е е производна форма на оградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).