оградил

Речник на българския език

1. оградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оградил е производна форма на оградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оградил — мин. деят. св. прич. м. р.

оградил е производна форма на оградя (мин. деят. св. прич. м. р.).