огорчил съм

Речник на българския език

1. огорчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

огорчил съм е производна форма на огорча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. огорчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

огорчил съм е производна форма на огорча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).