огорчило

Речник на българския език

1. огорчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огорчило е производна форма на огорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. огорчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

огорчило е производна форма на огорча (мин. деят. св. прич. ср. р.).