огорчил

Речник на българския език

1. огорчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

огорчил е производна форма на огорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. огорчил — мин. деят. св. прич. м. р.

огорчил е производна форма на огорча (мин. деят. св. прич. м. р.).