огорчи

Речник на българския език

1. огорчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

огорчи е производна форма на огорча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. огорчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

огорчи е производна форма на огорча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. огорчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

огорчи е производна форма на огорча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. огорчи — повелително наклонение, ед. ч.

огорчи е производна форма на огорча (повелително наклонение, ед. ч.).