огорчавал съм

Речник на българския език

1. огорчавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

огорчавал съм е производна форма на огорчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. огорчавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

огорчавал съм е производна форма на огорчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. огорчавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

огорчавал съм е производна форма на огорчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).