оголил си

Речник на българския език

1. оголил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оголил си е производна форма на оголя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оголил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оголил си е производна форма на оголя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).