оголил е

Речник на българския език

1. оголил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оголил е е производна форма на оголя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оголил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оголил е е производна форма на оголя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).