оглушил си

Речник на българския език

1. оглушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглушил си е производна форма на оглуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оглушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглушил си е производна форма на оглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).