оглушил е

Речник на българския език

1. оглушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглушил е е производна форма на оглуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оглушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглушил е е производна форма на оглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).