оглушило е

Речник на българския език

1. оглушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглушило е е производна форма на оглуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оглушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглушило е е производна форма на оглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).