оглушило

Речник на българския език

1. оглушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглушило е производна форма на оглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оглушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оглушило е производна форма на оглуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).